пролетно настроение или просто всичко се пробужда

пролетно настроение или просто всичко се пробужда

През последните седмици времето беше толкова слънчево и приятно,че бяхме постоянно на вън с детето.

Около нас има няколко приятни и интересни на Рая места, на които има какво да се снима.

Няколко пъти бях без фотоапарата и след това съжалявах,но успокоявах себе си тайно,че ще дойде идеалният момент да снимам част от това място и да го споделя с вас.

Има нещо интересно и същевременно тъжно в това,че все повече хора изоставят дворовете си и старите полусрутени къщи принадлежащи на пра дядовците им и заминават някъде…

Някъде където търсят себе си и по-добро бъдеще за децата си……

Тази снимка ,която ще ви покажа ,носи едно малко късче от нашата история.

Тези цървули висят така от доста години…

Самотни…около един куб развалини , останали ей така и си стоят … и чакат…

Малката схлупена къща ,която преди година или може би две се срути сама от старост ,остави след себе си една камара стари ,овехтели надежди и тези скъсани нечий цървули.

Цървули носени от едни истински български селски крака,кърпени многократно ,заради нищета и бедност…

Сега в нашия технологичен и зависим свят си мислим,че нямаме и искаме,все искаме…още и още и все не ни достига ,

а тогава… преди, може би сто години са искали …

едни здрави и топли цървули…

И ето ни сега във века на технологиите и изобилието , отбелязваме се от молове и лъскави заведения,за да ни видят всички къде сме били,

а тези обувки си висят тук на този клон,все така изнемощели от носене и някак така…

български …

За съжаление остарели и самотни оставаме рано или късно в определен етап от живота ни…

Мисля,че е редно да се замислим какво имаме сега, а дори и това да са един чифт топли обувки…

И така разхождайки се из този опустял и самотен двор , си мисля тези тежки и тъжни мисли,минаващи да секунди или минута пред ума ми…

В същия този момент от другия край на същия този двор едно малко човече,което осмисля живота ни се провиква :

“Мамооо,мамоо”…

Една нейна усмивка е способна да промени всяко лошо настроение или тъжна мисъл…

И в същия този двор близо до тези скъсани обувки се пробужда Пролетта ,

като вестителка на цветното ,свежото и позитивното .

Тя сякаш ни навява добри мисли и настроение, с красотата на първите цветя.

Под есенните листа се показват пролетните цветя…

Ето и първите стръкчета събудил се лапад,които като порасне още малко ще бъде основна съставка на някои вкусни пролетни ястия…

И така когато е слънчево времето ние се разхождаме с детето…

Виждаме много красиви гледки,но също така понякога и тъжни …

Именно това е живота един безкраен низ от щастливи и тъжни моменти!

Понякога когато си мислим,че все на нас се случват лоши неща и ние сме най-зле от всички ,най-добре да се спрем и да се огледаме ,ако все още виждаме красотата на цветята и усмивката на детето си ,значи сме добре!!!

Колко са красиви тези минзухари ,толкова нежни и така устойчиви.

След смелите кокичета именно те са следващите ,които успяват да се справят със студените зимни дни .

Проправят си път през студената земя,за да ни покажат красотата на цветовете си…

Домашни вкусотии