

пролетно настроение или просто всичко се пробужда
- Teodora Titova
- 24.02.2014
-
0
-
Нов
-
Хрумки и идеи
През последните седмици времето беше толкова слънчево и приятно,че бяхме постоянно на вън с детето.
Около нас има няколко приятни и интересни на Рая места, на които има какво да се снима.
Няколко пъти бях без фотоапарата и след това съжалявах,но успокоявах себе си тайно,че ще дойде идеалният момент да снимам част от това място и да го споделя с вас.
Има нещо интересно и същевременно тъжно в това,че все повече хора изоставят дворовете си и старите полусрутени къщи принадлежащи на пра дядовците им и заминават някъде…
Някъде където търсят себе си и по-добро бъдеще за децата си……
Тази снимка ,която ще ви покажа ,носи едно малко късче от нашата история.
Тези цървули висят така от доста години…
Самотни…около един куб развалини , останали ей така и си стоят … и чакат…
Малката схлупена къща ,която преди година или може би две се срути сама от старост ,остави след себе си една камара стари ,овехтели надежди и тези скъсани нечий цървули.
Цървули носени от едни истински български селски крака,кърпени многократно ,заради нищета и бедност…
Сега в нашия технологичен и зависим свят си мислим,че нямаме и искаме,все искаме…още и още и все не ни достига ,
а тогава… преди, може би сто години са искали …
едни здрави и топли цървули…
И ето ни сега във века на технологиите и изобилието , отбелязваме се от молове и лъскави заведения,за да ни видят всички къде сме били,
а тези обувки си висят тук на този клон,все така изнемощели от носене и някак така…
български …
За съжаление остарели и самотни оставаме рано или късно в определен етап от живота ни…
Мисля,че е редно да се замислим какво имаме сега, а дори и това да са един чифт топли обувки…
И така разхождайки се из този опустял и самотен двор , си мисля тези тежки и тъжни мисли,минаващи да секунди или минута пред ума ми…
В същия този момент от другия край на същия този двор едно малко човече,което осмисля живота ни се провиква :
“Мамооо,мамоо”…
Една нейна усмивка е способна да промени всяко лошо настроение или тъжна мисъл…
И в същия този двор близо до тези скъсани обувки се пробужда Пролетта ,
като вестителка на цветното ,свежото и позитивното .
Тя сякаш ни навява добри мисли и настроение, с красотата на първите цветя.
Под есенните листа се показват пролетните цветя…
Ето и първите стръкчета събудил се лапад,които като порасне още малко ще бъде основна съставка на някои вкусни пролетни ястия…
И така когато е слънчево времето ние се разхождаме с детето…
Виждаме много красиви гледки,но също така понякога и тъжни …
Именно това е живота един безкраен низ от щастливи и тъжни моменти!
Понякога когато си мислим,че все на нас се случват лоши неща и ние сме най-зле от всички ,най-добре да се спрем и да се огледаме ,ако все още виждаме красотата на цветята и усмивката на детето си ,значи сме добре!!!
Колко са красиви тези минзухари ,толкова нежни и така устойчиви.
След смелите кокичета именно те са следващите ,които успяват да се справят със студените зимни дни .
Проправят си път през студената земя,за да ни покажат красотата на цветовете си…
През последните седмици времето беше толкова слънчево и приятно,че бяхме постоянно на вън с детето.
Около нас има няколко приятни и интересни на Рая места, на които има какво да се снима.
Няколко пъти бях без фотоапарата и след това съжалявах,но успокоявах себе си тайно,че ще дойде идеалният момент да снимам част от това място и да го споделя с вас.
Има нещо интересно и същевременно тъжно в това,че все повече хора изоставят дворовете си и старите полусрутени къщи принадлежащи на пра дядовците им и заминават някъде…
Някъде където търсят себе си и по-добро бъдеще за децата си……
Тази снимка ,която ще ви покажа ,носи едно малко късче от нашата история.
Тези цървули висят така от доста години…
Самотни…около един куб развалини , останали ей така и си стоят … и чакат…
Малката схлупена къща ,която преди година или може би две се срути сама от старост ,остави след себе си една камара стари ,овехтели надежди и тези скъсани нечий цървули.
Цървули носени от едни истински български селски крака,кърпени многократно ,заради нищета и бедност…
Сега в нашия технологичен и зависим свят си мислим,че нямаме и искаме,все искаме…още и още и все не ни достига ,
а тогава… преди, може би сто години са искали …
едни здрави и топли цървули…
И ето ни сега във века на технологиите и изобилието , отбелязваме се от молове и лъскави заведения,за да ни видят всички къде сме били,
а тези обувки си висят тук на този клон,все така изнемощели от носене и някак така…
български …
За съжаление остарели и самотни оставаме рано или късно в определен етап от живота ни…
Мисля,че е редно да се замислим какво имаме сега, а дори и това да са един чифт топли обувки…
И така разхождайки се из този опустял и самотен двор , си мисля тези тежки и тъжни мисли,минаващи да секунди или минута пред ума ми…
В същия този момент от другия край на същия този двор едно малко човече,което осмисля живота ни се провиква :
“Мамооо,мамоо”…
Една нейна усмивка е способна да промени всяко лошо настроение или тъжна мисъл…
И в същия този двор близо до тези скъсани обувки се пробужда Пролетта ,
като вестителка на цветното ,свежото и позитивното .
Тя сякаш ни навява добри мисли и настроение, с красотата на първите цветя.
Под есенните листа се показват пролетните цветя…
Ето и първите стръкчета събудил се лапад,които като порасне още малко ще бъде основна съставка на някои вкусни пролетни ястия…
И така когато е слънчево времето ние се разхождаме с детето…
Виждаме много красиви гледки,но също така понякога и тъжни …
Именно това е живота един безкраен низ от щастливи и тъжни моменти!
Понякога когато си мислим,че все на нас се случват лоши неща и ние сме най-зле от всички ,най-добре да се спрем и да се огледаме ,ако все още виждаме красотата на цветята и усмивката на детето си ,значи сме добре!!!
Колко са красиви тези минзухари ,толкова нежни и така устойчиви.
След смелите кокичета именно те са следващите ,които успяват да се справят със студените зимни дни .
Проправят си път през студената земя,за да ни покажат красотата на цветовете си…
Подобни постове Повече от Автора
Моркови на фурна
- сеп. 22, 2020
- 0
Веган мюсли сладкиш
- юли 14, 2020
- 1
Сос Холандез
- май 04, 2020
- 1
Тава джигер
- ян. 14, 2020
- 1
Leave a Reply Cancel reply
Последно от блога
- Сладка пица 16.01.2021
- Пилаф 14.01.2021
Категории
За да не пропуснете нито една от моите рецепти:
Тагове
YouTube канал
Веган рецепти
Гръцки рецепти
Здравословни рецепти
Извън кухнята
Италиански рецепти
Рецепти за азиатска кухня
Рецепти за аламинути
Рецепти за баклава
Рецепти за домашни бонбони
Рецепти за дробчета и карантия
Рецепти за зимнина
Рецепти за козунак
Рецепти за кутията за обяд
Рецепти за мъфини
Рецепти за напитки
Рецепти за пай
Рецепти за палачинки
Рецепти за паста
Рецепти за питки
Рецепти за пица
Рецепти за предястия и мезенца
Рецепти за разядки
Рецепти за риба и морски дарове
Рецепти за салати
Рецепти за сладки
Рецепти за сокове, компоти и плодови напитки
Рецепти за солени рула
Рецепти за соленки
Рецепти за сосове
Рецепти за тарти
Рецепти за храна за работа
Рецепти за чийзкейк
Рецепти с Crock-Pot
Рецепти с банани
Рецепти с гъби
Рецепти с кокос
Рецепти с круши
Рецепти с патладжан
Рецепти с тиква
Рецепти с череши
Рецепти с чери домати
Рецепти с ябълки
Рецепти с ягоди
Хрумки и идеи