Интересни факти: Кафе

Обожавам аромата на току-що смлени зърна кафе, сякаш аромата им ме презарежда.

Когато ставам много рано за работа, както казва една колежка ;” Ставам за работа през нощта”, първото нещо е да пусна машината, за да загрее и да си направя ароматно, силно и пробуждащо ме кафе.

Реших да направя тази публикация точно днес, когато е Световния ден на кафето.

Има много истории, легенди и филми за тази въздействаща напитка.

Аз ще подбера няколко истории и легенди и ще ги споделя с вас.

Легендата разказва, че млад абисински пастир, живял през 9 век, наблюдавайки козите си, се чудел каква може да е причината за тяхното постоянно полусънно състояние. Минавали ден след ден и накрая пастирът решил, че вероятно това не е толкова странно, колкото си въобразявал, спрял да им обръща внимание, оставил ги просто да си пасат, а той започнал да се наслаждава на заобикалящата го красива природа. И в следващия миг всичко му се изяснило: видял, че козите изведнъж станали по-живи и необикновено енергични след като си хапнали от плодовете на някакво растение, което той не познавал. Позамислил се и решил да опита – чудото проработило и при него: плодовете така му подействали, че той забравил за всичките си проблеми. Мълвата се разнесла и новооткритият вълшебен еликсир започнал да се използва и от монаси, и от лечители, все повече за добро настроение и енергичност.

Спорове около народността на кафето е имало в миналото има и днес, в тях не смятам да се потапям.

Магията на кафето започва своята завоевателна мисия именно от Йемен, откъдето арабските търговци започнали неговото разпространение. Историята разказва, че в продължение на много векове благоуханното растение е останало тайна, пазена само на територията на Арабския полуостров. Мистерията на кафето била разбулена първо в Турция, където през първата половина на XVI век започнала масовата му употреба. Любовта на турците към кафето е всеизвестна. Не случайно един от разпространените в света видове кафе е „турското” – приготвено в медно джезве, с каймак, образуван бавно, на слаб огън, и изпито с кеф, което за турците означава със шумно сърбане.

Един век по-късно, около средата на XVII, кафето било привлечено от жадуващите новооткрития, жители на Европа: постепенно в Италия, Австрия, Англия, Франция, Германия, Русия. А едва през XVIII век, кафето достигнало и до САЩ, благодарение на френските моряци.

Според друга легенда, първи открили ободряващия ефект монасите в христианските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафените плодове, която премахвала чувството на отпадналост през дългите религиозни церемонии. Наричали напитката “Кава” – в чест на персийския владика Кавуса Кая, който според преданията се възнесъл на небето с крилата колесница. Дали е било така или не, както и коя от тези истории е по-правдоподобна, никой не може да каже.

Първата писмена информация за кафето е намерена в арабски източници, от 1000 г. от н.е. Все още, обаче, не е установено по какъв начин е било приготвяно по онова време.

Всички истории свързани с кафето са увлекателни и интересни.

За мен специално, то е една от любимите ми напитки.

Ако харесвате рецептите ми, може да ми помогнете да ги популяризираме като ги споделите.

Каня ви, да се присъедините към кулинарната група “Домашни вкусотии” или се абонирайте за видео канала ми ето ТУК !

Заповядайте и в страницата ми Теодора Титова- “Домашни вкусотии” !

Благодаря ви !

Домашни вкусотии