

Един ден в Одрин
- Teodora Titova
- 11.05.2019
-
2
-
Пътешествия
Напоследък пазаруването в Одрин е доста популярно и има защо.
Основно интересът ни към продуктите идва от ниската стойност на турската лира.
Преди да отидем до Одрин, си мислих, че нещата с техните продукти е на познатия у нас принцип. Ако е много евтино, е с лошо качество.
Дори и понякога тук, скъпите стоки на нищо нe приличат.
Мнението ми се промени след първите 30 минути от стъпването на популярните места за пазар.
Промени се с купуването на 100 % истински хляб, който струваше около 40 ст.
Влезнах в пекарната, видях пеща, видях как вадят хляба и зареждат със следващия…последва и опитването му…
Тук в нашата мила родина не се среща вече такъв хляб, но ако имате удоволствието да го срещнете, сигурно няма да платите 40 ст.
И в случая въпроса не е в цената, а във вкусът му!
Решихме да отидем в Одрин не толкова заради модерният шопинг там, аз исках да опитам кухнята им, да си купя кори за баница, пресен кадайф, да опитам кюнефе от извора.
Да се потопя в атмосферата на града.
Чисто исторически Одрин има интересна и достолепна история.
Одрин е пропит с българска история. Четири наши царе са водили битки в околностите му. Градът е бил обсаждан, превземан, заселван и напускан неведнъж от българите. До началото на 20-ти век тук са живеели от 3 до 5 хиляди наши сънародници. В Одрин имало две български гимназии и няколко наши църкви. Но през 1913 г. голяма част от българското население е прогонено заради Междусъюзническата война.
Край Одрин се събират трите български реки Арда, Тунджа и Марица в една пълноводна река, която носи името на Марица /най-голямата от трите/.
Има дори нашенска легенда за тях, оприличавайки ги на три опърничави сестри, превърнати в буйни потоци, които стигнали до Одрин и решили да се надпреварват коя първа ще се влее в Бяло море и т.н…
Лалетата са символ на града.
Всъщност има легенда, която разказва защо лалетата са станали символ на Одрин.
Тази легенда е свързана с джамията Селимие.
Преди много години на това място живеела еврейка, която имала градини с редки сортове лалета. Управата на града и държавата искали да купят земите й, за да се построи джамията.
Тя многократно отказвала да продаде имота си, заради любимите й цветя.
Легендата разказва, че Аллах се разгневил и й изпратил наказание. За една нощ цялата безценна колекция от лалета увехнала и жената продала имота си на властите.
От тогава на това място се издига джамията, която е емблематична за Турция, а лалето става символ на града.
Насладете се на изяществото на джамията Селимие с най-високите минарета в Турция
Намира се в центъра на града и се счита за един от архитектурните бисери на Турция. Построена е през 16 век с удивителни за епохата замах и мащаби по нареждане на султан Селим II. Това е джамията с най-високите минарета в цяла Турция – със цели 70,9 м. А куполът й е дори по-голям от този на прословутата „Св.София“ в Истанбул. В двора има красиви чешми, където мюсюлманите измиват краката си, преди да престъпят прага на джамията.
За да влязат в нея посетителите се приканват да се събуят боси. Отвътре Селимие е цялата изписана в калиграфски стил с цитати от корана.
Джамията е оградена от красиви градини и чешми.
Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки Адрианов град.
Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство.
Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г.
Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин.
Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява.
Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители.
Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък.
Харесаха ми павираните улички, по които има разположени магазини и кафенета.
Както споменах и в публикацията си за Одрински бюрек,
градът много ми напомни за Пловдив.
Може би заради павираните улици, макар че вече в Пловдив почти няма павета по улиците…
но това е друга тема!
Сладките изкушения са на всяка крачка.
Преди да ви разкажа за сладките и солени изкушения на Одрин, ще ви покажа известния на шопинг любителите Син пазар, който работи в събота.
Понеже ние ходихме в събота, успях да снимам тези красиви плодове и зеленчуци.
С болка в сърцето, защото съм дете на човек изкарал по-голямата си част от живота по зеленчуковите пазари…видях, че и в това са по-добре от нас!
Доста често се питам, каква е тази национална политика за затриване на пазарите в България!
Това тук при нас не са пазари…
Споделям го с болка в сърцето, защото такива маси няма от години.
Както и толкова чисти продукти….
Аз се удивих от аранжировките на масите!
От тук си купих одрински кори и кадаиф.
Посетихме и едни хранителни магазини, от които си купих сирене и кашкавал, които се оказаха истински.
Без добавки, без стабилизатори и подобни.
Вкусът…истински, като сиренето, което баба правеше.
Твърдя толкова категорично за качеството на продуктите, защото съм правила домашно сирене и кашкавал и познавам идеално този вкус.
В Одрин черният дроб, наричан “тава джигер”, е кулинарен султан.
Има безброй ресторанти, известни като cigercisi, посветени на ястието.
Затова пролетта в Одрин се свързва най-вече с ежегодния фестивал на черния дроб, който се провежда в средата на месец май. Циганските оркестри осигуряват музиката, а на главната улица са разположени множество сергии, предлагащи да опитате от ястието, с което градът е известен в цяла Турция и отвъд пределите й.
Тава джигер се сервира на купчинка, заобиколена от няколко гарнитури: прясно нарязан лук, тъмночервени подправки, известни като сумак, домати и сушени и изпържени люти чушки Karaaci от района на Караагач, Одрински вилает.
С тава джигер турците пият чаша студен айран, наричан още турска мътеница.
Не пропуснахме да хапнем специалитета признат от цяла Турция и Европа.
Дори четох някъде, че рецептата е защитена от ЮНЕСКО като традиционна за града.
С поръчката ни веднага се сервираха добавките към блюдото ни.
Хлябът е комплимент от заведението.
Вкусните пикантни разядки също.
Не си мислете, че пропуснах да опитам агнешките шишчета изпечени на дървени въглища.
По-вкусно агнешно не бях яла.
Това са Телешки кюфтенца от кълцано месо.
Излишно е да казвам колко са вкусни.
Гледам тези снимки, спомням си за онзи вкус… и ми идва да се кача в колата и да потегля отново към Одрин, повярвайте ми!
След този неустоим обяд, се разходихме из главната чаршия на Одрин.
Денят беше слънчев и прекрасен.
В късният следобед, дойде време за турско кафе и сладки изкушения!
Не ги пропуснах, нямаше да мога да си тръгна, ако не бях опитала Кюнефе.
Седнахме в едно кафе на центъра, което предлагате сетове със сладкиши и типични лакомства.
Веднага направихме избора си, не беше лесен, но исках да опитам колкото мога повече неща.
Тук имаше сутляш, казан диби и техния крем карамел.
В тези малки купички поднесени трите специалитета.
Точно да опиташ от всичко.
И моята заветна цел …кюнефе с турски сладолед.
Не питайте колко бързо щракнах тези кадри.
Едвам успях, защото всеки нападна десертите.
Любов от първата хапка, като ще опиша срещата ми с кюнефето!
Просто уникално вкусно!
Потеглих към Одрин резервирана към популярния шопинг туризъм.
Тръгнах си сигурна, че ще върна отново и не заради праха за пране, а заради атмосферата, храната и приятните моменти там!
Ако харесвате рецептите ми, може да ми помогнете да ги популяризираме като ги споделите.
Каня ви, да се присъедините към кулинарната група “Домашни вкусотии” или се абонирайте за видео канала ми ето ТУК !
Можете да ме последвате и в Инстаграм- ТУК!
Споделяйте вашите вкусотии или използвайте #домашнивкусотиистеди!
Заповядайте и в страницата ми Теодора Титова- “Домашни вкусотии” !
Благодаря ви !
Напоследък пазаруването в Одрин е доста популярно и има защо.
Основно интересът ни към продуктите идва от ниската стойност на турската лира.
Преди да отидем до Одрин, си мислих, че нещата с техните продукти е на познатия у нас принцип. Ако е много евтино, е с лошо качество.
Дори и понякога тук, скъпите стоки на нищо нe приличат.
Мнението ми се промени след първите 30 минути от стъпването на популярните места за пазар.
Промени се с купуването на 100 % истински хляб, който струваше около 40 ст.
Влезнах в пекарната, видях пеща, видях как вадят хляба и зареждат със следващия…последва и опитването му…
Тук в нашата мила родина не се среща вече такъв хляб, но ако имате удоволствието да го срещнете, сигурно няма да платите 40 ст.
И в случая въпроса не е в цената, а във вкусът му!
Решихме да отидем в Одрин не толкова заради модерният шопинг там, аз исках да опитам кухнята им, да си купя кори за баница, пресен кадайф, да опитам кюнефе от извора.
Да се потопя в атмосферата на града.
Чисто исторически Одрин има интересна и достолепна история.
Одрин е пропит с българска история. Четири наши царе са водили битки в околностите му. Градът е бил обсаждан, превземан, заселван и напускан неведнъж от българите. До началото на 20-ти век тук са живеели от 3 до 5 хиляди наши сънародници. В Одрин имало две български гимназии и няколко наши църкви. Но през 1913 г. голяма част от българското население е прогонено заради Междусъюзническата война.
Край Одрин се събират трите български реки Арда, Тунджа и Марица в една пълноводна река, която носи името на Марица /най-голямата от трите/.
Има дори нашенска легенда за тях, оприличавайки ги на три опърничави сестри, превърнати в буйни потоци, които стигнали до Одрин и решили да се надпреварват коя първа ще се влее в Бяло море и т.н…
Лалетата са символ на града.
Всъщност има легенда, която разказва защо лалетата са станали символ на Одрин.
Тази легенда е свързана с джамията Селимие.
Преди много години на това място живеела еврейка, която имала градини с редки сортове лалета. Управата на града и държавата искали да купят земите й, за да се построи джамията.
Тя многократно отказвала да продаде имота си, заради любимите й цветя.
Легендата разказва, че Аллах се разгневил и й изпратил наказание. За една нощ цялата безценна колекция от лалета увехнала и жената продала имота си на властите.
От тогава на това място се издига джамията, която е емблематична за Турция, а лалето става символ на града.
Насладете се на изяществото на джамията Селимие с най-високите минарета в Турция
Намира се в центъра на града и се счита за един от архитектурните бисери на Турция. Построена е през 16 век с удивителни за епохата замах и мащаби по нареждане на султан Селим II. Това е джамията с най-високите минарета в цяла Турция – със цели 70,9 м. А куполът й е дори по-голям от този на прословутата „Св.София“ в Истанбул. В двора има красиви чешми, където мюсюлманите измиват краката си, преди да престъпят прага на джамията.
За да влязат в нея посетителите се приканват да се събуят боси. Отвътре Селимие е цялата изписана в калиграфски стил с цитати от корана.
Джамията е оградена от красиви градини и чешми.
Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки Адрианов град.
Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство.
Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г.
Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин.
Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява.
Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители.
Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък.
Харесаха ми павираните улички, по които има разположени магазини и кафенета.
Както споменах и в публикацията си за Одрински бюрек,
градът много ми напомни за Пловдив.
Може би заради павираните улици, макар че вече в Пловдив почти няма павета по улиците…
но това е друга тема!
Сладките изкушения са на всяка крачка.
Преди да ви разкажа за сладките и солени изкушения на Одрин, ще ви покажа известния на шопинг любителите Син пазар, който работи в събота.
Понеже ние ходихме в събота, успях да снимам тези красиви плодове и зеленчуци.
С болка в сърцето, защото съм дете на човек изкарал по-голямата си част от живота по зеленчуковите пазари…видях, че и в това са по-добре от нас!
Доста често се питам, каква е тази национална политика за затриване на пазарите в България!
Това тук при нас не са пазари…
Споделям го с болка в сърцето, защото такива маси няма от години.
Както и толкова чисти продукти….
Аз се удивих от аранжировките на масите!
От тук си купих одрински кори и кадаиф.
Посетихме и едни хранителни магазини, от които си купих сирене и кашкавал, които се оказаха истински.
Без добавки, без стабилизатори и подобни.
Вкусът…истински, като сиренето, което баба правеше.
Твърдя толкова категорично за качеството на продуктите, защото съм правила домашно сирене и кашкавал и познавам идеално този вкус.
В Одрин черният дроб, наричан “тава джигер”, е кулинарен султан.
Има безброй ресторанти, известни като cigercisi, посветени на ястието.
Затова пролетта в Одрин се свързва най-вече с ежегодния фестивал на черния дроб, който се провежда в средата на месец май. Циганските оркестри осигуряват музиката, а на главната улица са разположени множество сергии, предлагащи да опитате от ястието, с което градът е известен в цяла Турция и отвъд пределите й.
Тава джигер се сервира на купчинка, заобиколена от няколко гарнитури: прясно нарязан лук, тъмночервени подправки, известни като сумак, домати и сушени и изпържени люти чушки Karaaci от района на Караагач, Одрински вилает.
С тава джигер турците пият чаша студен айран, наричан още турска мътеница.
Не пропуснахме да хапнем специалитета признат от цяла Турция и Европа.
Дори четох някъде, че рецептата е защитена от ЮНЕСКО като традиционна за града.
С поръчката ни веднага се сервираха добавките към блюдото ни.
Хлябът е комплимент от заведението.
Вкусните пикантни разядки също.
Не си мислете, че пропуснах да опитам агнешките шишчета изпечени на дървени въглища.
По-вкусно агнешно не бях яла.
Това са Телешки кюфтенца от кълцано месо.
Излишно е да казвам колко са вкусни.
Гледам тези снимки, спомням си за онзи вкус… и ми идва да се кача в колата и да потегля отново към Одрин, повярвайте ми!
След този неустоим обяд, се разходихме из главната чаршия на Одрин.
Денят беше слънчев и прекрасен.
В късният следобед, дойде време за турско кафе и сладки изкушения!
Не ги пропуснах, нямаше да мога да си тръгна, ако не бях опитала Кюнефе.
Седнахме в едно кафе на центъра, което предлагате сетове със сладкиши и типични лакомства.
Веднага направихме избора си, не беше лесен, но исках да опитам колкото мога повече неща.
Тук имаше сутляш, казан диби и техния крем карамел.
В тези малки купички поднесени трите специалитета.
Точно да опиташ от всичко.
И моята заветна цел …кюнефе с турски сладолед.
Не питайте колко бързо щракнах тези кадри.
Едвам успях, защото всеки нападна десертите.
Любов от първата хапка, като ще опиша срещата ми с кюнефето!
Просто уникално вкусно!
Потеглих към Одрин резервирана към популярния шопинг туризъм.
Тръгнах си сигурна, че ще върна отново и не заради праха за пране, а заради атмосферата, храната и приятните моменти там!
Ако харесвате рецептите ми, може да ми помогнете да ги популяризираме като ги споделите.
Каня ви, да се присъедините към кулинарната група “Домашни вкусотии” или се абонирайте за видео канала ми ето ТУК !
Можете да ме последвате и в Инстаграм- ТУК!
Споделяйте вашите вкусотии или използвайте #домашнивкусотиистеди!
Заповядайте и в страницата ми Теодора Титова- “Домашни вкусотии” !
Благодаря ви !
Можете да ме последвате и в Инстаграм- ТУК!
Споделяйте вашите вкусотии или използвайте #домашнивкусотиистеди!
Подобни постове Повече от Автора
Какво да опитаме в Истанбул
- ян. 20, 2021
- 2
Истанбул – част трета
- дек. 26, 2020
- 0
Златен Рожен
- ное. 09, 2020
- 1
Истанбул – част първа
- юли 13, 2020
- 3
Какво да опитаме в Прага?
- юли 02, 2020
- 0
Leave a Reply Cancel reply
Последно от блога
- Салата Лугано 02.03.2021
- Пица куатро формаджи 28.02.2021
Категории
За да не пропуснете нито една от моите рецепти:
Тагове
YouTube канал
Веган рецепти
Гръцки рецепти
Здравословни рецепти
Извън кухнята
Италиански рецепти
Рецепти за азиатска кухня
Рецепти за аламинути
Рецепти за баклава
Рецепти за домашни бонбони
Рецепти за дробчета и карантия
Рецепти за зимнина
Рецепти за козунак
Рецепти за кутията за обяд
Рецепти за мъфини
Рецепти за напитки
Рецепти за пай
Рецепти за палачинки
Рецепти за паста
Рецепти за питки
Рецепти за пица
Рецепти за предястия и мезенца
Рецепти за разядки
Рецепти за риба и морски дарове
Рецепти за салати
Рецепти за сладки
Рецепти за сокове, компоти и плодови напитки
Рецепти за солени рула
Рецепти за соленки
Рецепти за сосове
Рецепти за тарти
Рецепти за храна за работа
Рецепти за чийзкейк
Рецепти с Crock-Pot
Рецепти с банани
Рецепти с гъби
Рецепти с кокос
Рецепти с круши
Рецепти с патладжан
Рецепти с тиква
Рецепти с череши
Рецепти с чери домати
Рецепти с ябълки
Рецепти с ягоди
Хрумки и идеи
2 Коментари