Остров Корфу
Веднъж погледнете ли Йонийско море, ще ви се иска да останете на някой от прекрасните острови, които има.
Ние не можем да останем, но можем да се върнем, отново и отново…
След пленителния Закинтос, за който ви разказах, знаех, че ще посетим и друг остров.
Бяхме решили да е Лефкада, но в последния момент съдбата ни отведе на Корфу!
През юни тази година, бяхме за 8 дни на Корфу.
Пътувахме организирано с агенция, защото така имаме възможност да посетим много места, без да се налага сами да организираме всичко.
Нямам това време, защото избирането на места за посещения, престои и всичко останало отнема много време и изисква сериозна организация.
Ние предпочитаме да се доверим на професионалисти.
Та, през юни стъпихме и на Корфу!
Както всеки гръцки остров и този е свързан с древногръцката митология и по-точно с поредното похождение на Посейдон.
Той бил влюбен в Керкира, дъщеря на Азоп (речен бог) и речната нимфа Менопа.
С помощта на Зевс Посейдон я отвлича и я завежда на безименния дотогава остров.
В израз на любовта си, той кръщава острова на нейно име. Ражда им се син – Феакс. Съществува хипотеза, че Корфу е митичната Схерия.
Островът има богата история, за него през вековете са се водели непрекъснати борби. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия (тогава в съюз с Турция) и Англия.
Прогонването на османците от Корфу е отпразнувано в цяла Европа по това време, след което и скрепено по силата на договора от Пожаревац. През 1864 г. Англия отстъпва доброволно острова на Гърция, без никаква външна намеса.
Хванахме ферибот от Игуминица и за около час и половина се разкрива тази гледка.
Островът напомня за Италия, защото всъщност той е бил под владението на Веницианците и това определено си личи.
Както в архитектурата така и в настроението на хората!
Спокойни, усмихнати и не бързащи, няма нерви, няма викове, няма псувни по улиците…
Въобще има едно островно настроение, което наистина те откъсва от бита.
Днес ще ви разкажа как преминаха първите два дни от престоя ни на Корфу.
Първият ден по програма имахме разглеждането на столицата, която се казва Керкира.
Всъщност Корфу е названието на острова на италиански, а гърците си го наричат Керкира.
За тях столицата това е името, както на столицата, така и на острова.
На тези снимки се вижда старата крепост на острова.
Престигнахме около 19 и 30 в хотела, който беше в близкото градче Ипсос на 15 км. от столицата. Хотелът беше на брега, което автоматично означаваше, че веднага Рая тества морето, както казва тя.
Това беше гледката от терасата ни.
Останахме изключително доволни от стаята, хотела и храната.
Все пак при тази гледка, как да не си доволен, нали?
Залезът е толкова красив…
До тази палма долу е плажът, не се и надявахме на такава близост до него.
Беше удобно, особено когато детето е пристрастено към водата и морето.
Направихме първото къпане още вечерта след вечеря.
Хубавото на Корфу е температурата на водата, постоянно е топла, както и самият климат.
Денонощно си е приятно топло.
Сутрин спокойно може да се изкъпеш в морето още рано и водата ще е топла, защото и през нощта температутите не падат особено много.
На следващият ден посетихме столицата Керкира.
Стартирахме с двореца на Сиси, Ахилион.
Двореца на Сиси – Ахилион
Принцеса Сиси е обожавала гръцката митология, а Ахил е бил нейният любим герой, именно затова двореца се нарича така.
Тя идвала тук два или три пъти, но след смъртта на сина си Руфолф, тя не идва повече.
Дворецът има внушителни размери, интересното при него е, че последен собственик на двореца е германският император Вилхелм II.
Той е направил значителни размествания, за които ще ви опиша.
За Сиси и посещението ни във ВИЕНА, можете да прочетете ТУК!
и ТУК!
В двете истории има много информация за Сиси, не желая да се повтарям
Но след като посетих Виена и Будапеща, изчетох доста книги както за Мария-Терезия, така и за Сиси. И всичко около тях ме вълнува все повече и повече!
Пътуванията наистина обогатяват човек.
За разлика от другите дворци, в този снимането е позволено.
Ето няколко кадъра.
Както сигурно се досещате, това е спалнята на Сиси.
Снимка от параклиса.
Това платно е впечатляващо.
Голямо е колкото стената и разказа сцена от гръцката митология.
Когато дворецът става владение на Вилхелм II, той маха любимата статуя на Сиси, която е пробедения Ахил и поставя тази, която е доста внушителна.
Ето тук, малко по-навътре в градината е въпросната, която изразява болката на ранения войн.
По времето, когато дворецът е бил на Сиси, тази статуя е била на главната тераса с глредка към морето, където сега е онази другата.
Като цяло, Сиси не е била от най-голямите щастливки и склонността й към меланхолия се наблудава в този дворец.
На тази статуя на ранения Ахил, болката крещи, драмата се усеща.
Има още няколко подобни творби в двореца, които потвърждават това.
Но въпреки всички, по време на почивките си на Корфу, Сиси оздравява.
Тук, найстина е прекрасно, човек се зарежда с много краси емоции и сякаш се презарежда изцяло.
По времето, когато дворецът е бил на Сиси, тази статуя е била на главната тераса с глредка към морето, където сега е онази другата.
Като цяло, Сиси не е била от най-голямите щастливки и склонността й към меланхолия се наблудава в този дворец.
На тази статуя на ранения Ахил, болката крещи, драмата се усеща.
Има още няколко подобни творби в двореца, които потвърждават това.
Но въпреки всички, по време на почивките си на Корфу, Сиси оздравява.
Тук, найстина е прекрасно, човек се зарежда с много краси емоции и сякаш се презарежда изцяло.
По време на промени в Гърция, дворецът е бил казино, което е оставило своя отпечатък.
Например ваната на Сиси е поставяна в градината и до днес си е там.
Има много разрушени неща, което е жалко!
Например ваната на Сиси е поставяна в градината и до днес си е там.
Има много разрушени неща, което е жалко!
Галерията със статуи на музи е впечатляваща.
Това са музите от митологията.
И самата Сиси, тя стои на входа и посреща посетителите.
След Ахилион, се насочихме към Керкира. Спряхме за фотопауза на полуостров Канони с прекрасна панорама към манастира „Панагетис Влахеренас” и Мишия остров.
Манастира „Панагетис Влахеренас” и Мишия остров
Имахме време за няколко снимки.
Не успяхме да отидем до манастира, защото Рая имаше нужда да опита и това море, дали става за къпане. 😉
Нарочно направихме тази снимка.
Така всеки е доволен.
Едни запечатват кадри, други тестват водата!
Наблизо е летището и на всяка минута има такива гледки.
Как самолет прелита над вас.
Тук е мястото да ви посъветват, ако ще резервирате сами хотел, не го правете в столицата, защото на всяка минута ще чувате излитащи и кацащи самолети.
Освен ако този шум ви харесва.
Дойде време и са малките тесни улички, типични за Венеция и Италия.
Но преди тях, имахме обиколка по площад Спиниада, посветен на Свети Спиридон покровител на Керкира.
Не пропускайте да посетите църквата Свети Спиридон.
Останахме няколко часа в Керкира.
От тук си купих много хубави дъски от маслиново дърво.
Има различни сувенири.
Ако искате да вземете нещо интересно и типично за Корфу, вземете Кумкуат, този малък цитрус има вид на портокал и е голям колкото по-голяма маслина.
По принцип преди е растял тук, само на Корфу, но вече предполагам, че се намира и на други места и острови.
По обяд е доста топло, можете да пиете фрапе или да обядвате в тези прекрасни заведения.
Тук е старата крепост.
Има прекрасен прохладен парк с гледка към крепостта.
Следобедът се върнахме в Ипсос и отново имаше плаж.
На следващият ден се отправихме към курортното градче Палеокастрица.
Спираща дъха красота!
Палеокастрица
Дойдохме около 9 сутринта, групата се качи до манастира Света Богородица, но ние го направихме по-късно сами, защото при вида на морето и плажа, Рая директно отиде и се настани на празния плаж.
На това заливче изкарахме по-голямата част от деня.
Това е заливчето от другия край.
Палеокастрица разполага с десетки такива закътани местенца.
Ако се загледате добре ще видите и любителите на екстремни преживявания, които се катерят по скалите и скачат от тях.
В ранния следобед се качихме до манастира.
Едно прекрасно място, което трябва да посетите.
Има музей, църква и зоологически кът.
Гледката от една от терасите на манастира.
Аз не снимах вътре, Рая снима.
В музея на манастира, можете да видите и изложение на открити гигански морски обитатели.
Манастирът въздейства много приятно, ако отидете в Палеокастрица не го пропускайте.
Нали не мислите, че само с тези красоти ще спра!
Корфу има още много красиви кътчета, които посетихме и определено няма да ви ги спестя.
Така, че следете блога за другите части от моята история.
Вижте историята ми за Сидари тук, Вижте и разказа ми за Паксос и Антипаксос.
Вижте историята ми за Сидари тук, Вижте и разказа ми за Паксос и Антипаксос.