В първата част от моя разказ за Закинтос, който можете да прочетете ТУК,
ви разказах за приключенията които имахме по време на престоя ни.
Споделих, че ще опиша в отделна история единия цял ден, който имахме посветен на обиколка на целият остров.
Видяхме сините пещери, къпахме се в тюркоазено сини води, вклюбихме се в красотата на природата, научихме за много легенди и видяхме Навагио празен, без нито един човек.
Обаче преди да стигнем дотук, видяхме, а аз заснех такива красоти, че се пригответе да отделите малко от времето си и да се разходите с нас.
Още рано сутринта, може би беше около 9 се качихме на този пиратски кораб.
Екипажът беше винаги в настроение и направиха обиколката наистина незабравима.
Капитанът беше много готин, както и пиратите на кораба.
Рая стана приятел с тях :).
Редовно ходеше при капитана да го пита, кога ще спира за плаж.
С нетърпение и никаква представа какво ни очаква потеглихме.
Много бързо пристанището остана зад нас.
Формата на Закинтос е неправилен триъгълник. Най-северната част на острова е нос Скинари, като на югоизток се формира заливът Лаганас. Най-източната нос Василикос на полуостров Скопос.
Островът не е презастроен.
На отделечени разстояния има много известни курорти.
Районът на Агиос Николаос се намира на 32 км северозападно от град Закинтос и дължи името си на малкия параклис, който се издига от лявата му страна.
Въоръжени със снимачна техника, настроение и липса на търпение (по думи на Рая) се потопихме в тези красоти:
Сините пещери.
Има много агенции на острова, които предлагат круизна обиколка с възможност за влизане и плуване в самите пещери.
Тук в подножието на скалата има плаж.
Захласнати в тези красиви гледки, неусетно дойде време и за първата спирка за плаж.
Рая като чу само, че спираме и за секунди остана по бански и се запъти да скача в морето.
Подлъгана от чистата вода реших, че е супер плитко, и че въпреки никаквите ми плувни умения, трябва да се потопя.
Изглежда близко, но не е!
Изглежда плитко, но не е!
Плажът е с бял пясък, уникално фин и чист.
Гордея се, че с помощта на спасителна жилетка и сериозна подкрепа от Рая и Светослав, успях да стъпя на този плаж.
Не беше лесно, защото аз не мога да плувам, давя се в 50 см. дълбочина, а тук беше над 15 метра.
Първото от редица уникални преживявания.
Нямам снимка от плажа към морето, защото едва спасих себе си, а и нямаше как да опазим техниката във водата.
Не си мислете, че корабът спира на брега, няма токава нещо.
Разбрах го в последствие, но не се оплаквам, защото ще помня този ден цял живот!
Продължихме нашето круизно приключение.
Капитанът ни, както споменах беше супер, направи нещо уникално.
Вкара този кораб в една пещера.
Ето какво успях да заснема.
Простете не добрите кадри, но емоцията беше завладяла всички и докато се усетя да снимам…
След тази атракция, продължихме пътешествието си.
Все повече се доближавахме до заветната цел.
Преди Навагио, дойде време за плаж номер две.
Виждате ли в далечината онова малко бяло плажче в скалите.
Ами да, до там плувахме.
Всъщност някои плуваха, мен ме хлачиха като удавник.
По настояване на детето и мъжа ми, отново сложих спасителаната желетка и те ме довлякоха до брега.
Тези неща, наистина се помнят цял живот.
Тези спирки за плуване и достигане до плажове достъпни само по вода са нещо, което се изпитва, не се описва!
Сега ще ви разкажа образа на Посейдон изваян от водата в скалата.
Това е уникално, ако се загледате в снимката ↓↓↓ ще видите един профил на мъж.
Легенда гласи, че това е лицето на Посейдон, който целува водата.
На тази снимка се вижда носът, затворените очи и устни почти докосващи водите на Йонийско море.
Какво красиво природно платно, нали?
Тук при тези скали има друга легенда.
Малката и голямата скала символизират неосъществената любов на два влюбени.
От мъка се хвърлят във водата и се превръщат в скали.
Малката скала е момичето, по-голямата момчето.
Легендата гласи, че преминаваики между двете скали трябва да се целуните, така завинаги ще сте заедно и ще се обичате.
Е, ние изпълнихме поверието, времето ще покаже колко е силно то! 🙂
Тези красиви варовикови скали, започнаха да подсказват, че наближаваме Навагио.
Този цвят на водата е изумителен и е истински.
Няма филтри и подобни.
И изведнъж, ето го!
Нямате си представа каква еуфория настана на кобара, когато всички видяха тази гледка.
Плаж Навагио
Заливът на корабокрушенците (Навагио)
Корабокрушението на каботажния (крайбрежен) кораб е станало на малкия плаж, ограден от високи 200 м отвесни скални стени, върху които е изградена малка площадка. Това е единственото обгледно място, откъдето може да се види мястото на корабокрушението откъм сушата. Инцидентът е станал през октомври 1980, когато при бурно море е възникнала повреда в машинното отделение и корабът, натоварен с контрабандни цигари, се е оказал неуправляем. Той бил насочен от вълните към залива, който дотогава се наричал „Свети Георги“ (Agios Georgios). Екипажът на кораба бил спасен.
Всъщност красотата на този плаж и самият залив става популярна, след като един фотограф го открива и заснема.
На тази снимка се вижда срутилата се скална маса.
Ние бяхме там седмица след този случай.
Акостирането на плажа беше забрането с цел защита на туристите.
Имаше и полиция, която следеше за спазването на указнията.
Всяко зло за добро.
Не стъпихме на Навагио, но го заснех без нито един турист да присъства на снимката.
При нормални дни, когато е сезон тук през целият ден има стотици, да не кажа хиляди туристи едновременно.
Нашият гид ни каза, че не винаги късмета е с туристите.
Когато е бурно Йонийско море е много опасно и при сигнал за буря или бурно море, не се ходи до Навагио.
Самият залив е доста бурен и дълбок.
Тук корабите спират на плажа, възможно е защото е много дълбок.
Именно заради силно вълнение, този кораб е имал своята съдба.
Срещу природата не може да се върви.
Така, че сме щастливи, че го върнахме и снимахаме.
Тъкмо остава възможна причина да се върнем отново тук.
Гледайки снимките и спомняйки си видяното, винаги ще се пренасям тук.
Това са патрулите, които не позволиха да спрем на плажа.
След достатъчно време за селфита и снимки, се откъснахме от Навагио.
И както каза нашият гид, след Навагио се отправихме към последното място за къпане.
Този път нямаше плаж!
Да, правилно прочетохте.
Влизахме да се къпем в пещера в една от многото сини пещери.
Съжалявам само, че тогава не бях запозната с водоустоичевите калъфи за мобилни.
Поне с него щях да снимам.
Виждате ли пещерата, влизахме вътре и беше магично!
Това наистина беше ТОП, чувството да си във вода, а върху теб да има тонове скали е странно, но приятно!
Страховито, интересно, с невероятен адреналин, страх те е, но искаш да го изпиташ, защото знаеш, че се случва веднъж в живота, при късмет може и два пъти!
Накрая на това приключение, искам да ви помоля да бъдете положителни и да оценяте това, което виждате и изпитвате.
Аз и моето семейство сме възхитени, удивени и влюбени в тези моменти.
Когато подбирах точната информация за Закинтос, попаднах на доста статий на хора, които са разочаровани от острова.
Не харесали, това, не харесали онова….
Много е лесно да се изтъква какво не ви е харесало, не разбирам защо помрачавате тази красота с негативни емоции.
Просто се отпуснете и вижте светът от хубавата му страна, именно тя ще ви зареди с енергия и позитивизъм!
Винаги виждам хубавото и не оставям някакви дребни случки да помрачат това!
Сбъдвайте мечти и пътувайте, защото красотата на света е там и ни чака!
И когато рано при изглев отплавахме с ферибота, а Занте, окъпан в ранните слънчеви лъчи, остана зад нас, едно странно чувство ме обзе.
Винаги се случа така, когато посетя някое пленително място, в което съм се потопила и съм видяла само хубавото.
Буря от емоции и желание за още такива преживявания!
И така нашето семейство няма да забрави Закинтос.
Може да прочетете за екскурзията до Корфу, Паксос и Антипаксос.