Виена - град на съкровища и истински емоции

Екскурзия до Виена

Това е втория ми разказ за екскурзията до Виена.

Първия, който е Виена – градът на класиката и изкуството можете да прочетете ТУК!

Ще обобщя за тези, които не са имали възможност да проследят тези публикации.

Посетих Виена през Септември, екскурзията се казваше: Виена и Будапеща, организирана от Руал Травел.

Обожавам да пътувам с Руал, защото програмите им са богати, има квалифицирани местни екскурзоводи, които обожават работата си!

Във Виена ни разходи Мата, българка, която респектира с познанията си!

Днес ще ви разкажа за втория ни ден във Виена.

Той е свободен ден или по избор има посещение на Съкровищницата на Хабсбургите в двореца „Хофбург“ с екскурзовод на български.

Ние се записахме.

Ако ще ходите във Виена, не пропускайте да я посетите.

Аз ще ви покажа няколко снимки от там.

Те са с по-различно качество, защото в съкровищницата е тъмно, така се съхраняват реликвите.

При подходящ режим, успях да направя кадри.

Ще ви разкажа, това което успях да запомня.

За един час беседа с изчерпателна информация и истинско историческо обогатяване, човек изпада в необяснимо състояние.

След съкровищницата имахме свободен ден, и ще ви разкажа как го уплътнихме.

Съкровищницата ще ви впечатли с богатата колекция от одежди, бохемската, австрийската и унгарската корона, както и тази на Свещената германска римска империя, редица ордени и лични вещи на императорите и техните роднини. Тук се намира и т.нар. „копие на съдбата”, за което се счита, че с него е бил прободен Христос на кръста.

Успях да заснема и него.

Вижте снимките и се потопете в кралския свят.

Както знаете, ефектът на живо е незаменим!

Короната на Императора на Свещената Римска Империя.

Свещена Римска империя на германската нация. Империята е основана през 962 г., от източнофранкския крал Отон I Велики, и се разглежда като пряко продължение на античната Римска империя и Франкската империя на Карл Велики.

Короната е изработена през X-XI век.

Определено впечатлява!

Императорската корона на Австро-унгарска империя.

Императорските одежди.

Комплект бижута на Елизабет Баварска – Сиси.

Дарени на съкровищницата от последната и жива внучка.

Златният съд за провеждане на кръщене.

В него се е пълнила водата за покръстването на членовете на императорското семейство.

Понеже е изцяло от злато и тежи, големия съд не се е използвал.

В дясно има по-малък, използвали са него.

Кошарата на “орлето” или златната кошара на сина на Наполеон.

Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт е единственият законен син на Наполеон Бонапарт, обявен за крал на Рим.

Роден е на 20 март 1811 от втория брак на Наполеон с Мария Луиза Австрийска. Фактически той никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 парижките законодателни органи го признават за император.

За баща му се е избягвало да се говори и към него се отнасяли като „син на Нейно Височество Ерцхерцогинята“.

От детството му го приучили към немското име Франк, а не към френското Франсоа.

Въпреки това той знаел кой е баща му и бил горещ негов привърженик.

Умира едва 21-годишен, след продължително боледуване от туберкулоза, на 22 юли 1832 г. в двореца Шьонбрун във Виена, Австрия.

Следват няколко кадъра на нещо силно впечатляващо.

Копието на Лонгин, познато и като Копието на съдбата.

Предполага се, че силата на оръжието се дължи на това, че то е пронизало тялото на Иисус Христос, след като издъхва на кръста.

Част от кръста, на който е бил разпънат Иисус.

Не си мислите, че това са всички съкровища, които ще видите. Това е една малка част.

трудно се описват емоциите от видяното.

Сега подбирайки снимките за тази история, отново преживях онзи един час на онова място.

Такова духовно и историческо обогатяване са безценни.

Имате ли възможност, усетете сами тези емоции.

След този катарзис решихме да поседнем и да осъзнаем какво ни се случи.

В близост до двореца „Хофбург“ са розовите градини на Мария Терезия.

Прекрасен градски парк с пейки, ухание на рози, а ние случихме и на уличен музикант изпълняващ чудесна музика.

Виена е невероятен град.

След кратката музикална почивка се отправихме на разходка до сградите на Кметството на Виена (Rathaus) .

Разположен е на Рингщрасе (Ringstraße), между Парламента и Университета, до националния театър Бургтеатър (Burgtheater) – сгради, които всеки посетител на Виена трябва да види.

Пред кметството имаше разположен популярен цирк, който беше в града по това време.

Театър Бургтеатър.

Кафетерията „Ландман”, където се е състояла срещата на българската „депутация”, предвождана от Стефан Стамболов, която е тръгнала през 1886 година да дири из Европа подходящ княз за страната. Тук се е състояла срещата й с бъдещия цар Фердинанд, който по онова време е бил подпоручик в австро-унгарската армия.

Кафенето е отворено през 1872 година . През годините то се е превърнало в любимо място за срещи на „каймака на виенското общество“.

Тук са си пиели кафето Фройд, Марлене Дитрих, Роми Шнайдер, Бърт Ланкастър и много други светски личности.

След тази кратка разходка се отправихме към катедралата Свети Стефан, защото бяхме решили да се качим на една от терасите й със завидна височина.

Отново минахме покрай паметника на чумата.

И е края на улицата се намира Свети Стефан.

По пътя минахме отново покрай двореца, за да видим и силуета на Сиси.

Има музей в нейна чест и една от стайте е подредена така, че от вън изглеждат така, сякаш тя гледа през прозореца.

Не се бяхме загледали, но една наша приятелка ни каза за това.

Ще ви разкажа и за нея.

За Свети Стефан.

Имате две опции да изкачи сами около няколко стотин стъпала или да използвате асансьор.

Ние избрахме второто само срещу 6 евро.

И гледката е удивителна, вижте сами.

Една прекрасна панорамна гледка към Виена.

Буквално краката ми се подкосиха от височината и гледката.

Предвидено има мрежа, която пречи да се случат инциденти.

След като се насладихме на тези гледки имахме среща с една приятелка, която живее и учи във Виена.

Това е Гига.

Благодаря ти, че се свърза с нас и направи посещението на Виена още по-приятно и интересно!

С Гергана, направихме чудесна разходка.

Вижте следното.

Дядо Коледа през Септември ( при 28 градуса във Виена) на колело, в близост до паметника на руските воини.

Това сигурно само тук може да се види.

На този прекрасен фонтан, се получи и дъга.

Не съм я правила с програма, истинска е!

Това е един много интересен часовник, който отброява часа с исторически личности или поне макетите им.

Те се движат всяка минута и на всеки час се сменят!

След разходката седнахме да пием виенско кафе и да опитаме прочутите десерти, но за тях ще ви разкажа следващата седмица с вкусна рецепта.

Така, че следете блога и очаквайте нещо изкушаващо!

Идва редът и на неподправени, екстремни, и шантави емоции.

Отидохме до Пратера с Гига, още в ранния следобед.

Имахме среща с групата и екскурзовода ни в центъра, а по-късно на самия Пратер, защото именно от него се потегля за България.

Ние дойдохме по-рано.

Обиколихме го обстойно.

Въпреки опитите на Гига да ни накара да се качим на някой от атракционите, ние категорично отказахме.

Само при вида на някой от тях и гледката какво се случва с хората, буквално ми ставаше лошо.

За пръв път местността, където днес се намира парка, се споменава в документи от 1162 г., с които Фридрих I дава земята на благородническата фамилия де Прато. Близо 150 години след това терена има различни собственици, но през 1560 година той е купен от император Максимилиан II и е превърнат в ловен парк, за да реши проблема с бракониерството.

Едва на 7 април 1766 г. той отново е отворен за обществеността от император Йозеф II.