Торта “Останки” и 2 години кулинарна група “Домашни вкусотии”

Няколко пъти започвам да пиша този пост и го трия…
После отново започвам и отново изтривам…
Искам да напиша всичките си чувства,емоции и преживявания,които ми донесе и продължава да ми предоставя групата “Домашни вкусотии” !
Както винаги всичко свързано с групата не е лесно.
Не е лесно да се опитваш да поддържаш една нормална и приятна среда с над 67 000 участника!
Понякога когато имам време си спомням как започна всичко.
На този ден 6.12.2012 година на Никулден реших да създам кулинарната група “Домашни вкусотии”.
Дълго мислих какво име да дам на групата, проверявах в социалната мрежа дали има групи с такова име.
Реших се и натиснах опцията за създаване на група.
В началото членуваха приятелите ми и техните приятели!
Постепенно, а в един период и лавинообразно групата започна да расте…
“Домашни вкусотии” се превърна в общност обединила хиляди, които споделят една страст, една любов – Кулинарията!
Групата промени живота ми, както съм сигурна, че промени и променя и вашия живот!
Тя зарежда с положителни емоции, помага в трудни моменти и винаги е насреща с добра идея за вкусно ястие.
Ще излъжа ако напиша, че понякога изпитвам и тъга, ядосвам се…но не може и без такива чувства, защото би било нереално да кажа, че винаги всичко е розово.
Групата е другото ми дете, което има нужда от грижите и любовта ми.
“Домашни вкусотии” е това което е, благодарение на хилядите, които всеки ден споделят храната си!
Всички Вие, които ставате сутрин, сядате на компютъра с чаша кафе и влизате в групата я правите това което е, а именно най-голямата кулинарна група в България, с най-високата активност и най-богатия арсенал от идеи, рецепти и съвети!
За втория рожден ден на “Домашни вкусотии” реших да приготвя една семпла торта.
Торта,която естетически не е издържана, не е като стотиците перфектни торти, които сме виждали.
Не е украсена с нищо, няма популярни кремове, няма красиви цветя.
С тази торта искам да ви покажа, че не трябва да се отказвате и предавате, когато се сблъскате с кулинарна несполука.
С тази торта искам да ви покажа, че не е срамно човек да покаже, че не е успял да се справи с дадена рецепта.
С тази торта искам да ви покажа практичност !
С тази торта искам да ви покажа как от един на пръв поглед несполучлив сладкиш може да получите една лесна, достъпна и бърза торта.
Ето я и нея, моята Торта “Останки”.
Реших да я нарека така, защото я приготвих от моите два неуспешни опита за изпичане на Панетоне !
Ще ви разкажа и за тях.
Заредена с Коледен дух и желание да приготвя поредната Коледна вкусотия, с която да зарадвам семейството си, омесих тесто за Панетоне,всичко беше ОК !
Реших,че искам да стане висок и красив и го сложих в една малка тенджерка, която е 17 см.
Сложих да се пече, по едно време замириса на разтопена пластмаса и когато отворих фурната, дръжките на тенджерата, които са пластмасови започваха да омекват.
Изкарах тенджерата и прехвърлих тестото с една форма за терин.
Реших,че след цял ден омесване и втасване няма да се дам на една тенджера.
Пекох в тази форма, но Пантоне се препече.
Оставих го така, защото реших, че ще направя торта от него, след като изрежа изгорялото.
На следващия ден отидох и си купих подходяща форма и отново омесих тесто, дойде време за печене!
Всичко добре, изпече се отгоре, отстрани, отдолу, проверих и реших, че е готов.
Изкарах го и след малко видях, че в единия край пропада.
Когато погледнах се вбесих!
Една част беше сурова…
Сринах се тотално…
Казах си, че няма да го изхвърля,защото отиде още един ден, които отделих за този опит!
Накрая проявих изобретателност и направих Мини Панетоне,които се изпекоха перфектно и станаха много вкусни!
От двата неуспешни опита приготвих , моята Торта”Останки”, ето защо я нарекох така…
Моя призив към вас е да не се предавате, защото на абсолютно всеки готвач се случва да не успее да приготви дадено ястия.
Понякога трябват 5,10,20 или 30 опита за да стане, но ястието ще се получи, само ако не се откажем да го приготвим дори и 30 пъти.
Всеки може да даде своя пример за подобни неуспехи.
Ето, защо реших да споделя точно тази торта за 2-я рожден ден на групата, защото “Домашни вкусотии” ме научи да не се отказвам лесно, да бъда упорита и точна.
Защото никак не е лесно да бъдеш администратор на най-голямата кулинарна група в България!
Всеки ден трябва да се взимат решения, трябва да се поддържа една приятна среда.
Всеки ден получавам много съобщения , доста са негативни от ядосани участници, но с времето се научих да понасям и негативите, обидите и скандалите.
Получавам и много приятни съобщения, с много участници станах близка, дори без да ги познавам лично!
Групата е едно място, което се превърна във виртуален дом за хиляди хора в България и целия свят.
Това е невероятно!
Развълнувам се когато видя, че хората стават близки ,когато си изпращат колети, дори без да се познават “на живо” , благодарение на “Домашни вкусотии” !
Това е невероятно и заради подобни случаи, заради хилядите отзивчиви и добри хора съм готова да понеса негативите…
Искам да Ви БЛАГОДАРЯ, че поддържате добрия тон, приятелското отношение и че споделяте най-съкровеното си и лично нещо-вашата трапеза!
Спирам с описването на моите емоции, защото сигурно съм ви доскучала…
Ще премина към рецептата!
Сами ще се убедите,че рецептата е достъпна за всеки един човек, които има стар сладкиш, компот и желатин, и разбира се, около 15 минути за сглобяване!
Тази торта може да се приготви със стар козунак, сладкиш, щолен, панетоне и други подобни “останки”…