Menu
Ето я и нея, Френската лучена супа е вече част от блога ми.
Няма да забравя, когато преди няколко години исках да я приготвя, разгледах всевъзможни рецепти, които по-скоро ме изплашиха, и се отказах.
Стори ми се прекалено сложна за моите кулинарни възможности.
Радвам се, че днес когато я приготвих не се изплаших, защото тя всъщност не е трудна за приготвяне. В мрежата има толкова рецепти за нея, които се опитват да посочат точността на рецептата, времето за приготвяне по минути, едва ли не по секунди, и тези подробности по-скоро плашат хората, от колкото да ги накарат да си сготвят това кулинарно чудо.
През изминалите няколко дни и предходната седмица времето беше доста лошо и бях планувала супата, хем да си хапнем и малко анти грипни продукти.
Апелирам да не се страхувате от името на супата или от приготвянето й.
Сега ще ви споделя моята версия на супата, която се получи вълшебна…
Като заклет фен на много продукти и подправки в ястията, едвам се сдържах да не сложа градината си в тази супа, удържах на порива си и се опитах да се придържам към класиката.
Никога не съм вярвала, че супа с един зеленчук, малко сол, черен пипер и чаша вино ще е толкова вкусна.
Знаете, ли че легендите разказват, че за първи път сготвил лучена супа Луи XV. При един от ловните си излети, късно вечерта кралят огладнял, но в ловната хижа имало само малко лук, масло и шампанско. Той смесил всички налични продукти и така се получила тази невероятна супа.
Снимах снимките на супата и само си мислих: “Хайде, че ми се хапва…”
След последния кадър оставих апарата и нападнах супата. Топла и ароматна стопли душата ми, сякаш уби всички вируси в тялото ми…
А комбинацията от препечен хляб и настъргано сирене отгоре е точно в десетката.
Ядеш и си повтаряш, че е върха.
Познавате стила ми на готвене, особено тези, които редовно четат блога, и знаете, че съм добавила нещо от мен. Аз съм привърженик на това да се толерира личния вкус и предпочитания, за това не сложих телешки бульон, а пилешки.
Не ме убивайте шефове в кулинарните среди!
Моля ви!
Без това толкова сълзи пролях докато белих и рязах лука, че още ми люти на очите, но си струваше.
Лука се почиства и нарязва на полумесеци . В подходяща тенджерка се слагат маслото, олиото и зехтина, когато се сгорещят се добавя лука. Оставя се няколко минути да се задуши. През цялото време супата се готви на тих огън. Когато лука започне да омеква се поръсва със захарта и отново се слага похлупака. През това време лука пуска сока си и благодарение на захарта се карамелизира. Периодично се разбърква. След около 10 минути се слага щипка сол, черен пипер и виното, и отново се разбърква и оставя да си къкри.
Когато видите, че течността се е изпарила, сложете бульона и водата.
Отново оставете супата да се готви на бавен огън.
Самата супа се сгъстява сама, не съм използвала брашно или нишесте.
Когато супата се е сгъстила и видите, че лука е перфектно сготвен можете да сложите малко риган. В оригиналните рецепти вида хляб е франзела, но аз използвах запечен обикновен хляб.Запечената филийка сложете във вече сервираната супа в купичка или чиния. Обилно поръсете хляба с кашкавал или друг вид сирене, поръсете с див лук и запечете във фурната за 5- 10 минути, до златист цвят на кашкавала.
Въведете вашия email адрес, за да се абонирате за нашия сайт и да не пропуснете някоя от следващите рецепти!
Аромата и вкуса са неописуеми, повярвайте ми.
Перфектна супа.
© Всички права запазени. Изработка на сайт от SEOMAX
