Тирамису

Сигурно аз съм единственият кулинарен блогър, който едва сега след 1200 рецепти в блога, публикува своя прочит на Тирамису.
“По-добре късно, отколкото никога”, нали?
Дойде и моментът да споделя и аз тази рецепта.
Сигурна съм, че много от вас са опитвали и имат вече любима рецепта.
Днес освен рецептата, ще ви потопя и в историята на един от най-известните десерти в света.
С него искам да отбележа и празника на това местенце!
Днес кулинарния ми блог”Домашни вкусотии” става на 5 години!
Пет години приключения, вдъхновения, вкусотии и истории.
Благодаря, че имате доверие на рецептите ми, че четете публикациите и, че ви имам!
С удоволствие направих това проучване и се потопих в легендите за Тирамисуто…
Истината е, че до преди половин година, когато посетих Венеция, не бях опитвала истинския вкус на това блаженство.
Опитахме Тирамису след една прекрасна вечеря в Лидо, тогава вкусих за първи път и се влюбих във вкуса.
Знаех, че някой ден ще го приготвя, защото бях опитала десерта от извора.
Фин, нежен и с богат наситен вкус.
Уникален!
Преди да споделя рецептата, бих искала да ви разкрия малко от легендите и историята на Тирамису.
Настанете се удобно и се потопете в историята…
Една легенда гласи, че този десерт за първи път е бил приготвен в Сиена, Италия в чест на тосканския херцог Косимо Медичи, който гостувал тогава в града.
Той толкова много го харесал, че му дал името супата на херцога.
При едно негово пътешествие из страната херцогът оставил рецептата във Флоренция, която по това време била интелектуален център, което действие е станало причина за популяризирането на тази “супа” и скоро след това тя станала известна сред чужденците.Малко след това Тирамисуто започнало да се прави и в Англия, където получил имената английска супа и trifle.
В готварски книги Тирамисуто се споменава едва през XX-ти век.
В своето първо издание на Венецианският чревоугодник на Джузепе Мафиоли от 1968 г се споменава цабалионе, което е крем с рядка консистенция, направен от сладко кипърско вино, името на което идва от цабайя – сладък десерт, който е известен в Илирия /крайбрежна област, която дълго време е била част от Венецианската република/.
Друга легенда пък прави връзка между сладкиша и венецианските куртизанки.
Те обичали да го ядат, за да имат сили за любов през цялата нощ.
Вярвали, че Тирамисуто им помага да се представят по-добре пред любимите си.
Всъщност това твърдение е доста логично, ако се замислим, защото Тирамисуто е калорично, а кафето и какаото, които се съдържат в него, дават тонус и енергия заради съдържащия се кофеин в тях.
Като добавим и превода на сладкиша, който означава “вдигни ме на крака”, “ободри ме”, тези легенди може и да имат голяма доза истина.
Отново една легенда от района на Венеция гласи, че имало
традиция в края на сватбата приятелите на младоженеца му давали да изпие бутилка цасалионе, за да има сили за брачната нощ.
Освен виното давали и разбита сметана, кремът се охлаждал и се поднасял с дребни сладки, които били направени за първи път през XVII-ти век от хлебар от венецианското предградие Санта Маргерита.
Може да се каже, че това било нещо като прародител на Тирамисуто.
През 1983-та се появява книгата “I Dolci del Veneto” и в нея вече има рецепта за тирамису. Авторът Джовани Капнист уточнява, че това е десерт от Тревизо, придобил широка популярност.
Легендите и историята са хубаво нещо, особено ако са част от вкусотии.
Няма да се бавя и ще споделя рецептата и продуктите.