Кумска каниска

Обичам традиционните рецепти, особено ако са придружени и с история, спомени…
Днес ще ви представя една такава рецепта, позната в нашето населено място като каниска или кумска каниска.
Както баба обичаше да ми разказва историите си, “Едно време” с такова ястие се е ходило на гости в кумовете.
Много преди авокадото, сьомгата и по-модерните ястия, с които се посрещат гости, моята баба и дядо са ходили на гости в своите кумове с тава като моята на снимките.
Е, имало е и други домашни вкусотии, но до ден днешен в нашия дом и населено място на това ястие се казва каниска.
Домашен петел или кокошка, по-голяма и с онази ароматна жълта мазнина, сварена, от бульона й се готви ориз с кисело зеле.
Сега сигурно ще получа стотици забележки, че това не е правилното име на това ястие.
Отново споделям, че това е типичното име на това ястие за нашия край.
Така си го наричаме и до днес.
Напомня ми за отминаващите традиции, за онзи невероятен вкус, типичен за бабените гозби.
Моята баба, да ми е жива и здрава още дълги години, си отглежда кокошки.
Та, месото си е 100 % от щастлива домашна кокошка.
Това месо не се сварява за 20 минути, ами си му трябва доста часове на котлона.
То е с различен цвят, не е като познатото.
Мазнината е жълта, ароматна и перфектна както за киселото зеле, така и за оризът.
Имам сериозни пристрастия към тази гозба.
Аз направих количество като за обяд, ще посоча продуктите за моята версия.
От кокошката използвах бутчетата, крилцата и малко мазнина.
Другите части от кокошката си оставих за супа и още нещо.