Суха паста “Ежко – Бежко”

Всичко започна преди около седмица или две, когато в разговор с моята половинка, го попитах дали се сеща за някакъв десерт от детството, който мога да приготвя.
Той веднага се сети за едни пасти, които имали бял пължен и били кръгли.
Име не се досети.
Веднага започнах да търся в мрежата, обаче нищо не се показа.
Аз не се отказвам лесно от подобни предизвикателства, след няколко дни потърсих и изведнъж попаднах на Пасти “Ежко-Бежко”.
Когато той се прибра му показах картинките и той веднага се сети, че са те.
Следваше да издиря и опитам една, за да усетя вкусът й.
Оказа се, че почти не се произвеждат с това име, даже не открих за да опитам.
Последва ново издирване на крема на пастите, няма да скрия, че няколко пъти купувах приличащи на тези разни сладки, пасти, обаче да си призная вкусът им не ми хареса, а когато видях и съдържанието се отчаях. Ноо…това е друга тема, която не желая да коментирам.
Ще напиша, че предпочитам да опитвам домашни пасти, сладки, торти и сладкиши.
След поредно търсене на информация стигнах до заключението, че крема е белтъчен.
Успяла да разгадая рецептата, днес ви я поднасям, не претендирам, че е точната, защото рецепта за тези пасти няма в мрежата, явно е фирмена тайна.
Така, че тези от вас, които си спомнят вкусът на Ежко-Бежко и приготвят тези по тази рецепта, и опитат ще могат да споделят дали наистина това е типичният вкус.
Само преди това ще добавя, че винаги има разлика от фабричните десерти и домашните.
Проучването ми показа, че крема е белтъчен, обвивката е еклерова, а заливката ганаш и пръчици.
Белтъчния крем, този с който са напълнени в момента е втория, който направих.
Първия не стана по рецептата, която намерих в мрежата.
Към него се добавяше захарен сироп, при влагането му към белтъците те спаданаха.
Затова не рискувах повече със сиропи, ами го направих по моя преценка.
Когато стегнаха и моят съпруг ги опита заяви, че това е вкусът, който помни.
Радвам се, че успях и реализирах тази рецепта.